- Очарователна си, страшно се радвам пак да се видим. Беше супер секси да те наблюдавам как яздиш като амазонка. Това ме е възбуди още. Следващия път като се разберем, ще знам, че може и по-дълго да почакам, няма проблем.

Тъжната история на Белчо и Сивушка и болката на техния стопанин Боне Крайненеца.

- Зависи от нагласата. Ако изляза просто да се разходя или да поспортувам, тогава е едно, но имам ли някакви други мисли в главата, тогава нещата придобиват съвсем друго значение.

Нощта мълчеше. Само щурците тихо и едногласно църкаха: Пенка, Пенка, Пенка… * * *

— Я някоя млада булка се предаде другиму — рече неподвижно Благолажът и попита: — Лазо, ти чул ли си песента за невярната булка Стояница? Тя не е чудновата като приказката. Искаш ли да я изпея?

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни.

Той горял на огън за Магдалина и решил или да загине, или да я спечели. Той не преставал да следи Магдалина и да ѝ краде венеца от игличина.

Литературна критика и изследвания върху Елин Пелин в Литернет

То едничко гледаше от небето и полека-лека отскачаше от пладне и клонеше зад баирите. Наблизо нямаше никой. Гората беше глуха.

- Ей, по инерция съм си взел портфейла с мен тук в гората, но хубавото е, че вътре винаги нося презерватив.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати.

Потайно въздишали момците по нея и медните им кавали тъжно затрептели из веселите гори и далеч разнесли славата на Магдалина.

Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа ??????? дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.

На другия ден пременен като за сватба народ се стекъл от всички вършища и колиби към поляната в подножието на непристъпния връх да види Магда и смелия ѝ любовник как ще полазят по стръмните скали,